Агресивност

Съществуват множество теоретични позиции, обясняващи агресията. Някои от тях я разглеждат като поведение и действие, като резултат от дадено човешко поведение, други като намерение, целенасоченост.

Самото понятие агресия произлиза от латинското agressio, което означава нападам, пристъпвам.

Като цяло обаче човешката агресивност представлява сложен и многостранно детерминиран в причините си феномен, който в много случаи е труден за предвиждане, а също така и за контролиране.

Разнообразието от причините и проявите, обуславящи нали-чието на човешката агресивност, са предпоставка за извършването на множество изследвания и формирането на редица теоретични концепции обясняващи нейната същност.

Агресията като инстинкт. 

Една от първите теории обяснява агресията от позицията на нейната инстинктивна природа, т.е. тази концепция разглежда агресията като инстинкт. Според нейният основен представител Зигмунд Фройд източник на човешката агресивност представлява преноса от индивида на енергия от примитивното влечение към смъртта от самия себе си към външни обекти. Тази енергия задължително трябва да бъде насочена към нещо или някого, тъй като в противен случай се натрупва и е възможно да причини някакво заболяване, т.е. може да се превърне в самоунищожителен нагон. От тази позиция агресията се представя като постоянно действащ импулс, вкоренен в структурата на човешкия организъм.Тази теория обаче се характеризира с това, че не се опира толкова на убедителни доказателства и сама по себе си не е достатъчна за изясняване същността на агресията.

Етологичната теория.

Конрад Лоренц е представител на етологичната теория за агресията. Според него агресията не е реакция на някакъв дразнител, а е вградена вътрешна подбуда, която търси и намира израз, независимо от значението на външния стимул и именно спонтанността прави агресията толкова опасна. Основната позиция в тази теория е, че колкото по-голямо количество агресивна енергия е налице в дадена ситуация, толкова по малък стимул ще е необходим да се освободи агресията. Ролята на агресията в живота на човека е да осигури оцеляването му. Такъв вид определяне на агресията не е достатъчен, тъй като тази концепция се базира като цяло на изследвания, направени върху животни с пренесени резултати при човека.

Теория на еволюцията. 

Друга теория, обясняваща агресията е еволюционната. Нейният представител Р. Ардри разглежда това състояние като предпоставка за цялостното развитие на индивида, т.е. тя е се явява причина за съревнование, което е най-важното условие за естествения подбор. Той счита, че всеки отделен инстинкт мотивира агресивно поведение. Например невербалните прояви на агресията са изявата на едно биологично заложено качество и неговото провокиране може да бъде предизвикано от различни външни стимули, които могат да бъдат междуличностни конфликти, спорове за ресурси и др. Агресията се описва не като непременно водеща до взаимно унищожаване, защото тя може да се трансформира чрез различните културални особености, социалната регулация, образованието и др.

Социобиологичен подход. 

Това, което обединява разгледаните теоретични концепции тази за инстинктивната природа на агресията, етологичната и еволюционната, е че разглеждат агресията като инстинкт. От тази позиция става ясно, че агресивната енергия спонтанно и непрекъснато се генерира в човека и с течение на времето тази енергия се акумулира в него и колкото повече се натрупва, толкова по-лесно е отключването й във вид на агресивно поведение, което обаче се характеризира с непредвидимост и спонтанност.

Съществува социобиологичен подход при определянето на агресията, обясняващ нейната социална и биологична същност. Основната позиция на тази концепция е, че човешките гени влияят продължително, осигурявайки преди всичко адаптивно поведение. Агресивните взаимодействия между хората се оказват един от на-чините за успешно повишаване на репродукцията на конкуриращи се индивиди в среда с ограничени ресурси. Според тази теория агресията трябва да се разбира като основна адаптивна характеристика, при което може да се очаква хората да действат агресивно и да бъдат агресивни особено.