КАК ДА ИЗБИРАМЕ ХУБАВ МЕД

Медът, този дар от природата и от пчелите, е безценен хранителен продукт и лечебно средство за човека. Само с една лъжица мед на ден, за предпочитане сутрин на гладно, повишаваме жизнения си тонус, укрепваме организма си и стимулираме имунната му защита. Къде да търсим и по какво да различаваме истинския мед?

1. От къде да купуваме мед?

Най-добрият вариант е да се търси контакт директно с производителя – така познавате човека, който е работил с пчелите, имате някаква информация за него, той не е просто търговец. В България има изключително много хора, които се занимават с пчеларство.

2. Как изглежда истинският мед?

Истинският мед винаги, рано или късно кристализира, т.е. става твърд. Това е естествен процес и характеристика на растителния нектар. Докато все още е суровина, която пчелите събират, е много рядък, буквално е сладка вода със съдържание 20% естествени захари и 80% вода. В кошерите пчелите постепенно започват да го обработват и голяма част от
тази вода се изпарява. Това е т. нар. сгъстяване на нектара. Впоследствие започват да го обогатяват с ензими, които отделят от собствените си жлези. Медът трябва да е кристализирал хомогенно, да е плътна хомогенна маса. Ако е кристализирал, но е на слоеве, например в долния край на буркана е гъст, а отгоре има нещо течно, това означава, че в него има някакви примеси (захар, глюкоза, изкуствени подсладители) или че е загряван на висока температура. Това е признак, че този мед вече не е качествен.

3. Какви видове мед различаваме?

Медът най-общо се разделя на два вида – нектарен и манов. Разликата е в суровината, която пчелите използват. За нектарния мед това е нектарът на растенията, който се съдържа в цвета. Маната е естествен растителен сок, който се отделя по листата на дърветата. Лятно време, когато е топло и влажността на въздуха е по-ниска, част от широколистните дървета отделят мана. Маната също е сладък сок , но тя е много богата на минерални вещества, които дърветата изтеглят от почвата. Това е физиологичната мана. Има и анат омична – същата тази мана започва да привлича лист ни въшки, микроскопични насекоми, които не се виждат с просто око. Те изгризват най-горната част на листото, където е маната, преработват го, също го обогатяват с ензими и го отделят. Това се случва най-често по листата на дъба, той се маносва най-много. Маносват се също липата, яворът, кленът. В Германия наричат този мед waldhonig, горски мед. Той винаги е тъмен – маната е т ъмнокафява, понякога е черна, понякога е тъмно червена.

4. От какви цветя и билки може да е нектарният мед?

По-голямата част от цветята, билките, храстите са насекомо опрашващи се. Нектарът е сладката примамка на растенията за пчелите, за да могат да се опрашват нормално. Дивите билки – мащерка, риган, комунига, бяла детелина, т. нар. магарешки тръни, глог, всички те са насекомо опрашващи се и отделят нектар в различен процент. Пчелите са разумни същества и посещават с приоритет тези, които отделят повече, тъй като събират нектара за зимен запас. Когато знаем периода на цъфтеж на различните растения, можем да определим вида на меда. Да речем, акацията в България цъфти между 1-ви и 24-ти май. Когато пчелните семейства са събирали мед през май (има начин да се обозначи), при центрофугирането му го отделяме като акациев. Той има други характеристики, обикновено е светъл, понякога дори прозрачен, остава течен по-дълго време, много е лек като вкус, с неагресивен аромат. Според стандарта поне 35% от полените на едно растение трябва да присъстват в даден мед, за да го определим съответно като акациев, липов, от бяла детелина, от кориандър, лавандула и т.н. Най-лесният начин да се разбере какъв е медът е лабораторният анализ на поленовия му състав.

5. Кой вид мед с какво е полезен?

Едно от нещата, които са изследвали апитерапевтите, е т. нар. медолечение – кой вид мед на какво заболяване влияе добре. Това са изследвания, които са правени в медицински условия, с болни хора, даван е мед под различна дозировка, в различни режими. Установили са, например, че акациевият мед е подходящ за хора с нервни заболявания, влияе успокояващо на нервната система и намалява нивото на стрес. Липовият мед има благоприятно въздействие върху дихателната система на човека, върху дихателният път, белите дробове. За това е добре и при настинка или възпалено гърло да се взима липов мед. Мановият мед се препоръчва при анемия, в него има 50 пъти повече минерални вещества, отколкото в нектарния. Те са бързо усвоими за човешкия организъм, хранят кръвта и повишават имунната защита.

6. Български или вносен?

Медът, събиран от билките в България, усвояваме най-добре, както и нашите билки най-добре ни повлияват. Напоследък има мода да се яде мед от манука от Австралия и Нова Зеландия, мед от евкалипт от страните по-близо до екватора. Не че този мед е лош, но той не е естествена храна за нас, нашият организъм е приспособен към храната, която расте на нашата географска ширина. Но от друга страна това пък не означава, че не трябва да ядем банани и ананаси, те са полезни плодове. Като флора в България имаме много добра база за производство на мед и специално билковият мед, събиран от десетки и десетки видове билки, е изк лючително богат и като поленов състав, и като аромат, и като вкус. Нещо, което в много държави липсва.