Как да разберем, че сме обикнали себе си достатъчно

Можем ли да обикнем някой друг, преди да сме обикнали себе си? И как проекциите ни пречат изградим пълноценна връзка? Това е една тема, която отдавна изследвам, проучвам, преживявам, записвам и отписвам от себе си отново и отново. 

Несъзнаваното ми плете и плете своята фина мрежа от проекции, а в този психологически процес ме учи как да се връщаме към себе си, показва ми къде е моя извор и ми помага да се опознавам и обиквам по-качествено.

Факт е, че когато се влюбим правим една невидима проекция към другия, която също толкова невидимо и несъзнателно той улавя и приема, за да я отрази обратно към нас като огледало.

Ако не приемаме себе си, другият ще ни отвърне с неприемане. Ако осъждаме себе си, другият ще ни отвърне с осъждане.

И колкото и парадоксално да звучи често по този начин /през болката и гнева/ той ни помага да осмислим наново връзката със себе си. Кои бяхме ние? В крайна сметка това е най-важният въпрос и ценното взаимоотношение, което някога ще преживеем.

Едва след връзката със себе си идват взаимоотношенията с другите хора. Не преди. Ако не сме пораборили над точка 1 няма как да преминем към точка 2. Няма как да имаме пълноценни отношения с друг човек. Взаимоотношенията могат да сработят единствено ако сме изградили своята вътрешна стабилност и баланс.

Те могат да бъдат в баланс единствено ако целта ни не е да се спасяваме един друг от самите (нелюбящи) себе си, а да се мотивираме към развитие и разгръщане на целия жизнен спектър от възможности и вътрешен потенциал.

Как да разберем, че сме се обикнали достатъчно / и сме готови да обикнем и някой друг/?

Знаем кои сме (и кои не сме!)

Вместо да смятаме, че сме нещо повече или нещо по-малко вече сме превъртяли играта на нереалистичната самооценка и сме избрали да приемем себе си реалистично. Това означава, че познаваме своите силни и слаби страни.

Къде е нашият потенциал? Къде са нашите слаби места? Вече нямаме никакъв проблем с това да бъдем точно такива, каквито сме, защото познаваме вкуса на собствената си автентичност.

Когато се откажем да живеем живота си в чужд образ изведнъж усещаме огромен прилив на жизнена енергия. Най-сетне си позволяваме си редкия лукс да сме истински, а когато сме истински привличаме хора, които вибрират на същата вибрация.

Казваме своята истината такава, каквато е. 

Голяма част от хората имат проблем с това да заявяват „своята“ истина. Те се страхуват, че ще бъдат отхвърлени от другите. Страхът да бъдеш отхвърлен и оставен сам е в основата на бягството от себе си и обезличаващия комформизъм, който ни лишава от уникалните ни цветове.

Да, вашата истина не е абсолютна истина. Да, вашата истина се променя, защото вие сте в процес и израствате всеки ден. И да, вашата истина ви помага да изразите къде сте в своя вътрешен процес и вероятно няма да бъде удобна за другите.

Всеки човек предпочита да бъде в зоната си на комфорт. Приемането на чуждата реалност не се вписва особено в този удобен модел. Когато се научим да казваме своята истина – какво мислим, чувстваме, искаме – нещата стават далеч по-лесни.

Вече няма нужда да хабим енергията си, за да „носим вода от десет кладенеца“, а това е знак, че сме се обикнали достатъчно и сме готови да имаме открити и истински отношения и с друг човек.

Знаем как да се грижим за себе си. 

Това е най-важното условие за изграждане на стабилни и зрели взаимоотношения. Много често не знаем как да се грижим за себе си – материално и/или емоционално. Тогава решаваме да прехвърлим тази отговорност върху плещите на любимия човек.

Това посява семенцето на съ-зависимостта и ерозията във взаимоотношенията, тъй като никой не може да носи отговорността за живота ни вместо нас. Когато се научим да се грижим за своето физическо оцеляване, здраве и вътрешен баланс ние сме готови да оставим незрелите си очаквания към другия и да започнем отношения, чиято основа е любовта, а не нуждата.

Не можем да обикнем истински някой друг, преди да сме обикнали себе си. Понякога това е урок, който идва след много разочарования и болка. В крайна сметка най-важни в нашия собствен живот сме самите НИЕ и дори само този урок е достатъчен, за да осмисли живота ни. Да обикнем себе си преди да обикнем някой друг наистина ще промени представата ни за това какво е любов.