Съществуват 3 вида Любов

Любовта може да има три измерения.

Едното е измерението на зависимостта

това е, което се случва с повечето от хората. Съпругът зависи от съпругата, съпругата зависи от съпруга; те се експлоатират взаимно, властват един над друг, притежават се взаимно, принизяват се един друг до състояние на стока. Това се случва в света в деветдесет и девет процента от случаите. Ето защо любовта, която може да отвори портите на рая, отваря само вратата на ада.

Втората възможност е любов между две независими личности.

И това се случва понякога. Но и то води до нещастие, защото има непрестанен конфликт. Не е възможно адаптиране – двамата са толкова независими, че никой не е готов за компромис, да се приспособи към другия.
Поети, артисти, мислители, учени, хора, които живеят в известна степен независимо, са такива, с които не е възможно да се живее – твърде са ексцентрични. Те дават свобода на другия, но тяхната свобода прилича по-скоро на безразличие, отколкото на свобода, изглежда по-скоро като че ли това тях не ги интересува, като че ли то няма значение за тях. Те си осигуряват взаимно личното пространство. Взаимоотношението изглежда прекалено повърхностно – те се страхуват да навлязат по-дълбоко един в друг, защото са по-привързани към своята свобода, отколкото към любовта, и не искат да правят компромиси.

Третата възможност е взаимозависимостта.

Тя се случва много рядко, но всеки път когато се случи, част от рая слиза на земята. Двама души, които нито са независими, нито са зависими, но се намират в огромна синхронност, като че ли дишат един за друг, една душа в две тела – когато това се случи, любовта се е случила. Само това може да се нарече любов. Другите две в действителност не са любов, а са просто някакви комбинации – социални, психологически, биологични, но все пак комбинации. Третата е нещо духовно.