Мъжът и Жената – за размисъл

Има една мисъл: „Жените се раждат, а мъжете се изграждат“. В тази мисъл е заключена цялата истина.

А тя е, че ако нещата се оставят на естествената им природа, то жените са по-силния пол. Те са свързани с енергията на Земята чрез матката си и имат повече първична сила, повече издръжливост, повече интуиция, повече вродени способности за оцеляване и справяне.

Те са свързани с източника по рождение и не е нужно да бъдат някакви или да правят нещо, за да са жени. Те са родени жени.

Жената ражда и мъжа и жената, а мъжът може да роди само себе си. За да бъде силен и успешен и да твори той се нуждае от енергията на източника, намиращ се в матката на жената.

Този източник не се отваря просто и само, защото мъжът е проникнал. Това място е много архаично и се събужда единствено, ако усети силата на твореца!!!

А как да се изгради мъжът, за да има силата. Знаем качествата на боеца и на добрия стопанин. Мъжът трябва да стане боец и добър стопанин.

Боецът приема предизвикателствата, той е смел и рискува, търпелив е, и не се обезкуражава, развива воля, решителност и всякакви качества, които ще го доведат до победата.

Когато завладее мечтаната земя той се грижи за нея с любов и търпение като добър стопанин. И тогава той черпи от благата на земята!!!

Жената е по природа силна, по природа могъща. Ако боецът я победи, укроти и подчини тя отваря източника за него, ако е и добър стопанин този източник остава отворен за целия му живот.

Няма такава възможност жената да се опитва да става слаба, да става беззащитна, за да може мъжът да лентяйства и да получава наготово!

Защото женският принцип е принципът на неправенето. И ако се опитва да става някаква, за да угоди на мъжа тя започва да прави. Самото действие, самото правене я изваждат от женската й същност и я откъсват от източника. Принципът на правенето е мъжкият принцип.

В противовес на общоприетото схващане в сексуалното общуване, мъжът е този, който дава секс и го прави, за да получи женската любов, за да отвори резервоара на женските емоции, където е силата и енергията. Затова е нормално жената да е пасивна в секса, за да се вглъби и да почувства, а мъжът да е активен, за да отвори и да вземе.

Тя има нужда от материално напълване – секс и материални придобивки, а той има нужда от духовно извисяване – емоции, чувства, любов.

Отворена веднъж емоционално за мъжа жената тече към него постоянно, дори и, когато не са заедно и са на хиляди километри разстояние. При жената важи принципа на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“. Т.е. – колкото повече емоции, чувства, любов тя дава на мъжа, толкова повече има за даване. Докато при мъжа сексуалните възможности са ограничени, то при жената способността за емоционален отговор е безгранична.

Жените са тези, които подкрепят живота и е добре да не изневеряват на това си основно предназначение и да не поддържат безплодно сексуално общуване само заради безсмислени порядки или още по-лошо, заради нежизнеутвърждаващи модни схващания.

Мъжете са тези, които посяват семето на живота и за собственото им здраве и просперитет е препоръчително да се грижат жената да разцъфва в любов към тях, а не да се задоволяват с дежурни физически упражнения.

Защо жената чисти, мие, готви, пере и поддържа дома? Защото тези дейности символизират грижата за храма. Храмът, от който мъжът ще почерпи вдъхновение и духовно извисяване е тялото на жената. Тя отговаря за сексуалността, но потенциалите, които ще разкрие зависят от мъжа. Затова във връзката жената е съответна, а не активна.

Това означава, че тя може да се изяви и като жена, и като мъж, и като майка и това зависи от състоянието на мъжа. При жената има усещане и автоматична реакция на усещането. Тя отразява мъжа и запълва празнините. Така че, ако мъжът е безпомощен – тя автоматично приема ролята на силния пол, ако е безотговорен – тя автоматично става майка и съответно, ако той е мъж. – тя с лекота става просто жена!!

Тя е адаптивна и приспособима. Затова, ако мъжете смятат, че жените не са достатъчно слаби и безпомощни, нека да погледнат себе си и да видят как тяхното поведение предизвиква проявата на тези потенциали. С всичко казано дотук искам да подчертая, че няма как жените да станат слаби за мъжете, по-скоро мъжете трябва да станат силни за жените.

Инфантилността е недостатък както при мъжете, така и при жените. И мъже, не очаквайте от жените да ви бъдат утроби и не се опитвайте да им станете деца! Колкото и да обича децата си все пак жената в един момент ги отхвърля, а любовта и към мъжа е завинаги.

Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потока на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина. Ако видя шамаросващо ме мъжкарство аз знам, че този мъж е гладен и незрял. Но той няма да получи от жена, докато не победи и не се научи да получава първо от жената вътре в себе си, която е изначално по-силната.

Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. Истинската жена може да си позволи да се държи и като мъж, ако поиска, и женското й присъствие няма да пострада от това. На нея не й е нужно да се прави на слаба и беззащитна, за да доказва на себе си и на мъжете, че е жена. Когато е налице вътрешното качество, външните проявления го показват ненатрапчиво и негротескно.

Затова, ако една държава е закъсала, начело на управлението трябва да застане жена. Защото жената влиза във властта, за да отдаде. А често мъжете се стремят към власт само защото властта ги обгражда с божествен ореол и така по-лесно могат да се домогнат до женското внимание и до резервоара на женските емоции. Тук не казвам, че мъжете не стават за политици.

Разбира се, ако един мъж е боец и добър стопанин и вече има до себе си жена, от която черпи енергия, то той може да стане и много успешен и отговорен политически водач и историята познава много такива мъже. Но ако няма вътрешните качества и не е отворил за себе си поне една жена, а се домогва до властта само, за да получи женската енергия, то такъв лидер е пагубен и обикновено закопава държавата, която управлява.

Парадоксът тук е, че обикновено мъжете, които имат енергията на източника и са успешни не се стремят да влизат във властта и тя не ги привлича.

Автор: Росица Тончева