Най-дълбокият ни страх не е, че сме незначителни, най-дълбокият ни страх е, че сме незмеримо могъщи. Нашата светлина, а не мракът в нас, ни плаши най- много. Питаме се: кой съм аз, че да съм брилянтен, великолепен, талантлив, баснословен? В действителност кой си ти, че да не си? Ти си дете на вселената. Ако играеш на дребно, няма да помогнеш на света. Няма нищо поучително в самоограничаването.

Родени сме, за да покажем величието на вселената, което е в нас. То не е само в някои от нас: то е във всеки. И като позволим на собствената ни светлина да сияе, несъзнателно даваме позволение на другите да направят същото. Освободим ли се от собствените си страхове, нашето присъствие автоматично освобождава другите.

~ Мариан Уилямсън