На приятелите, които не виждаме достатъчно често
Това е за приятелите, които не виждаме толкова често, колкото ни се иска, но когато го правим, сякаш вчера сме били заедно за последно.
Сещате се за кои става дума – приятелите от детството, от дните в гимназията, колегите ни от университета и всички онези, с които израснахме като личности, променяхме се, смяхме се, а понякога се и карахме. Приятелите от приключенията, заключени като спомени в сърцата ни и които никога няма да забравим.
Това е за приятелите, които макар да не виждаме достатъчно често, обичаме безумно много. И макар да са минали месеци от последната ни среща, знаем, че винаги сме на разположение един на друг, дори в малките часове на нощта.
Това е за приятелите, с които не си пишем ежедневно, но когато се чуем по телефона можем да говорим с часове. Не се виждаме всяка седмица, но когато това стане, винаги забравяме за времето и „затваряме” заведенията.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!