Макар поредицата книги често да е считана за детска, тя даде много ценни съвети за всички от нас, които израснахме с тази вълшебна вселена.

Неизменен е приносът на Роулинг за въображението на съзряващия ни мозък, но кои са онези уроци, които несъзнателно сме усвоили от култовата поредица? Един мъгъл систематизира седем от важните уроци, научени от Момчето, което оживя.

1. Смелостта се проявява в различни форми

Във всичките седем книги от поредицата храбростта се проявява в различни предизвикателства. Но често е свързана със защита на приятел или отстояване на принципи. В края на първата книга задръстеният Невил се опитва да спаси живота на „готините” деца, което е не по-малко похвално от това да се опълчиш на злото.

Каквато и форма на смелост да се прояви обаче, това винаги говори за добър човек по душа.

„Има различни видове смелост — каза Дъмбълдор с усмивка. — Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си. Затова присъждам десет точки на Невил Лонгботъм.”

„Хари Потър и философският камък”, превод Теодора Джебарова

2. Всички сме хора, всички грешим

Голяма част от конфликтите в поредицата се върти около алчността и егото.

Единственият начин да превъзмогнем тези недостатъци е да погледнем на себе си като на нормални човешки същества, които грешат, и да се опитаме да се поправим.

Героите на Джоан Роулинг ни учат да погледнем първо собствените си недостатъци, преди да тръгнем да съдим другите.

„Дъмбълдор казва, че на хората им е много по-лесно да прощават на другите, когато грешат, отколкото ако се окажат прави.”

„Хари Потър и Нечистокръвния принц”, превод Емилия Масларова

3. Загубата може да бъде превъзмогната с любов

Неочакваната загуба на близък човек е един от мотивите, които се повтарят често в книгите за Хари Потър.

Да превъзмогнеш трагедията е един важен урок, който всеки от нас трябва да се научи да прилага в живота си.

Често пъти именно любовта към близък, който вече си е отишъл, е тази, която ни помага да се възстановим от шока.

„Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите и най-вече онези, които живеят без любов.”

„Хари Потър и даровете на смъртта”, превод Емилия Масларова

4. Всеки заслужава уважение

Поредицата може да е с магьосници, но е пълна и с всякакви различни и чудновати видове хора и същества.

Толерантността е ключова във всички взаимоотношения, които Роулинг изгражда.

Самият Хари е специален и знае това още от малък, но никога не се е вземал за нещо повече от другите и е подхождал приятелски към всеки. Урокът, че всеки заслужава уважение, е ключов за всеки читател.

„Ако искаш да разбереш какво представлява някой, гледай как се отнася с подчинените си, а не с равните нему.”

5. Бунтът трябва да е оправдан

Безцелният бунт може да донесе само злини, но ако е оправдан, тогава действай без съмнения.

В книгите могъщите институции се оказват безсилни пред апокалиптичния сценарий и въпреки това вземат лоши решения от страх. Заради нежеланието на министъра на магията Корнелиус Фъдж да си признае, че е сгрешил, много невинни жертви страдат. Затова, независимо дали си мъгъл или магьосник, не се страхувай да се опълчиш срещу властта.

6. Един пропилян живот е по-лош от смъртта

Една от мъдростите на директора Дъмбълдор ни напомня, че Волдемор може и да желае безсмъртие, но то е безсмислено при пропиляно време.

Роулинг изтъква, че сред големите добродетели на героите в поредицата е техният отказ да живеят в страх и страдание.

„Всъщност най-голямата ти слабост винаги е била, че не разбираш: има неща, много по-страшни от смъртта…”

7. Изборът, който правим, ни определя като хора

Вниманието и спекулата винаги са съпътствали Момчето, което оцеля. Със съзряването си обаче Хари разбира, че решенията, които взема, го определят като човек много повече, отколкото способностите, с които е роден. Това е един вдъхновяващ мотив, който ни напомня, че животът ни се определя от изборите, които правим всеки ден.

„Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.”