Има едно отдавна известно изречение – «да закусваме като крале, да вечеряме като просяци».

Сутришната трапеза е навик, придобит от родителите или изграден по време на съзнателния живот. А между другото, съвременните учени смятат темата за изключително важна.

Какво показват проучванията:

Установено е, че по-калорична, богата закуска и лека, нискокалорична вечеря позволяват избягване на колебания в нивата на кръвната захар не само при здрави хора, но дори и при пациенти с диабет тип II. Обратното – лека закуска и обилна вечеря повишават нивото на глюкозата в кръвта.

Може да изглежда парадоксално, но проучванията показват, че «правилната! » закуска намалява нивото на захарта след храненето на 25 %. Следователно, това е много добро решение за „захарните маниаци“ и за всички останали.

В проучването са наблюдавани две групи от хора, които се придържат към двата различни начина на хранене с един и същ състав и еднакво количество на храната по време на деня (тъй наречените изокалорийни менюта): обилна закуска и лека вечеря са консумирали в З-група (Закуска- група), лека закуска и обилна вечеря – в В-група (Вечеря-група).

Групата-З (закуска) получавала 703 ккал за закуска, 602 ккал за обяд, 204 ккал за вечеря. В-група (вечеря) – точно същото количество от същите продукти, но: 204 ккал за закуска, 602 ккал, 703 ккал за вечеря.

На З-групата са фиксирани по-ниски нива на глюкоза в течение на деня на 20%, а нивото на инсулин бе по-нисък в групата В. Авторите на изследването правят заключение, че чувствителността към инсулин сутрин е по-висока, затова клетките по-активно реагират на въглехидратите. Важен извод: такова хранене намалява средното ниво на глюкоза след поемане на храната (постпрандиалната хипергликемия).

Защо толкова внимание се обръща на нивата на кръвна захар след хранене?

Повишени (над нормалното) нивата на кръвната глюкоза е първият маркер на развитие на болестите (сърдечно-съдови заболявания и диабет). Може и да няма симптоми, но рискът е висок.

Като се има предвид стандартния режим от три хранения на ден, отбелязваме, че повечето време през деня се пада на състояние след хранене (постабсорционно).

Следователно, прекомерно покачване на кръвната глюкоза след хранене, от една страна, е най-ранната и най-подходящата диагностика на диабет от втория тип, от друга – тя свидетелства за неблагоприятна прогноза от гледна точка на сърдечно-съдови усложнения.

Точният механизъм, чрез който увеличена кръвна захар след хранене води до съдови усложнения е неизвестен, но има мнения, че това дължи на токсичен ефект върху клетките, покриващи вътрешната повърхност на малките кръвоносни съдове, при което се повишава тяхната пропускливост и позволява проникване на различни вещества, включително липиди, които образуват по стените на капилярите атеросклеротични плаки, иницииращи атеросклероза.

При нарушена глюкозна толерантност, след хранене количеството свободни мастни киселини не се намалява, а се увеличава. Това значително усилва риска от атеросклероза и всички свързани с това заболявания.

Повишена кръвна захар след ядене води до хиперпродукция на свободни радикали и тромбин (кръвосъсирващ ензим), което повишава риска от тромбоза при пациенти с диабет.

Важното е, че всичко може да бъде коригирано без последствия и самостоятелно, като се регулира дневното меню според правилото: закусвай като крал, обядвай като принц, вечеряй като просяк.