“Първият принцип” – метод за уникални идеи!

За какво става въпрос:

Разсъждения по метода на “Първия принцип” е една от най-ефективните стратегии за справяне със сложни проблеми и намиране на оригинални решения.

Подходът е бил използван от велики личности като изобретателя на печатарската машина Йоханес Гутенберг, военния стратег Джон Бойд, философът Аристотел.

Дори Илон Мъск, предприемачът вдъхновил толкова много хора, също е почитател на този продуктивен мисловен модел.

Ето как го прави:

Ракета до Марс – от идеята до реализацията


През 2002 година Илон Мъск започнал да търси начини да осъществи идеята си за изстрелване на първата ракета до Марс, което в крайна сметка води и до създаването на авиокосмическата компания SpaceX.

Проектът бил страхотен, но Мъск не се разминал с предизвикателства по пътя.

Посетил редица авиокосмически компании-производители в цял свят и разбрал, че разходите за закупуване на ракета са също толкова космически:

Близо 65 милиона Щатски Долара!

Високата цена го шокирала и той започнал да премисля проблема……

По-късно в интервю Илон Мъск споделя:

Обичам да подхождам към нещата от гледна точка на физиката. Физиката учи да разсъждаваш според „първия принцип“, а не по аналогия. Така че аз си зададох въпроса: „От какво е направена една ракета?“ и стигнах до отговора: От алуминиеви сплави от космически клас, плюс титан, мед и въглеродни влакна. После се запитах за цената на материалите на стоковата борса. Оказа се, че разходите за материали за ракетата са едва 2% от цялата цена.

Тогава Мъск решава вместо да купува готова ракета за десетки милиони, да основе своя компания, да купи суровия материал и да построи ракетата сам.

Така се ражда SpaceX.

Само след няколко години SpaceX смъква цената за пускане на ракета почти десет пъти като в същото време е на печалба.

И сега следва най-важната част:

Какво е мислене от типа “Първи принцип”
и как може да се приложи на практика

От историята на Мъск лесно се вижда същината на този тип мислене:

Разграждане на процеса съставните му части, така че то вече да няма на какво друго да бъде разградено. И създаването на нещо ново от това ниво.

Аристотел го нарича “основата, която дава първичната информация за нещо”.

Това е мисленето на учения, който не прави предположения, а започва да задава въпроси като: “За какво сме сигурни, че е вярно?” и “Какво е доказано?”

На теория това означава да копаеш надолу и надолу докато стигнеш до основната истина за нещата и ситуацията като цяло.

Френският философ и учен Рене Декарт използвал този подход заедно с метода, който днес се нарича “Картезианско Съмнение” – постоянно съмнение във всичко, в което може да се съмняваш, докато остане нещо, което очевидно е несъмнена истина.

На практика не се очаква непременно да разграждаш всеки проблем до атомно ниво, за да извлечеш полза от приложението на “Първия принцип”.

Известният военен пилот и стратег Джон Бойд създал мисловен експеримент, който демонстрира как работи мисленето “Първи принцип”.

Нека да го видим!

Представи си, че притежаваш три неща:

  • Моторна лодка с водни ски отзад
  • Танк
  • Колело

Сега разбий тези три неща на съставните им части:

  • Моторна лодка – мотор, корпус и ски
  • Танк – метални протектори, стоманени бронирани пластини и оръдие
  • Колело – дръжки, колела, педали, механизми и седалка

А сега идва и въпросът: Какво можеш да направиш от отделните части?

Страхотна идея е моторна шейна – от дръжките и седалката на колелото, металните протектори на танка и мотора и ските на лодката.

Това накратко е мисленето “Първи принцип”:

Процес на разбиване на ситуацията на основни елементи и сглобяването им отново по нов по-ефективен начин. ДЕконструирай и след това РЕконструирай!

Как с помощта на „Първия принцип“ се раждат иновации

Примерът с моторната шейна дава и друга особеност на подхода – комбинацията на идеи от сфери, които на пръв поглед нямат общо една с друга. Танкът и колелото са съвсем различни, но съчетанието на части от тях дава новия продукт, нали?

Започва се от основните и неоспорими факти, прави се план и се започва подобрение на всеки елемент. И нищо чудно, когато това доведе до далеч по-добри варианти на първоначалните обекти или пък до коренно различни и революционни.

Много неща, които са променили света, са създадени по този начин.

Йоханес Гутенберг съчетал технологията на винтовата преса от винопроизводството с подвижен набор, хартия и мастило и получил печатната преса. Подвижният набор e бил използван от векове, но Гутенберг е първият, който проумял отделните елементи на процеса и адаптирал технология от коренно различна област.

Резултатът – по-висока ефективност в печатането и най-вече разпространение на информацията в невиждани до тогава размери.

Как се култивира самостоятелно мислене


Склонността на човека да подражава е препъникамъкът за успешното прилагане на мисленето “Първи принцип”. Когато си представят бъдещето повечето хора проектират настоящия формат в бъдеще, а не функцията.

Някои хора когато критикуват технологичния прогрес задават ироничния въпрос “А къде са летящите коли? Вече трябваше да са тук.”

Всъщност летящите коли вече са факт и те се наричат самолети. Хората, които задават въпроса, са фокусирани върху формата (самолетите не изглеждат като колите) вместо да обърнат внимание на функцията – всъщност имаме транспорт по въздуха!

Това има предвид Илон Мъск като казва, че често хората “живеят живот по аналогия”. И тук се крие онова нещо със ситните букви, които никога не трябва да пренебрегваш: Бъди с широко отворени очи за това, което ти оставят в наследство!

Често установените практики, с които хората са свикнали, се възприемат безкритично. Те не се поставят под въпрос, от което следва ограничаване на креативността.

Ето това е ключовата разлика между непрекъснатото усъвършенстване и мисленето “Първи принцип”!

Непрекъснатото усъвършенстване се реализира в границите зададени от първоначалната визия за нещата.

Затова пък мисленето “Първи принцип” изисква от човек да се откаже от “лоялността” към познатите форми и да постави функцията на преден план и в центъра.

Оттук идват и ключовите въпроси:

  • Какво се опитвам да постигна?
  • Какви функционални резултати искам да видя накрая?

Ето и основната линия, която да следваш:Оптимизирай функцията и игнорирай формата! Това е начинът да се научиш да мислиш не само креативно, но и ефективно в стила на „първия принцип“.

Силата на “Първия принцип” – докъде можеш да стигнеш


Има някаква ирония в това, че ако иска човек да “роди” гениална идея, да направи изобретение, трябва да разбие нещата до основните им части. Без задълбаване във фундамента вероятността да се изпипат детайлите е малка, което всъщност има значение за високите нива на конкуренцията в която и да е област.

Всяка иновация, дори и най-блестящата, изисква дълъг период на повторения и подобрения. При SpaceX e имало много симулации, правени са хиляди корекции и много опити преди да се измисли построяването на ракета на достъпна цена, ракета която може да бъде използвана отново.

Но нека бъдем наясно: “Първият принцип” в никакъв случай не отхвърля нуждата от постоянно усъвършенстване, а ПРОМЕНЯ посоката на усъвършенстване.

Ако не се проумее и приложи “Първия принцип” тогава се остава на ниво подобрение на колелото и изобщо не се стига до създаване на моторна шейна.

Ако искаш да се научиш как да мислиш самостоятелено, то разсъждението в посока “Първия принцип” е най-добрият начин да го направиш.

Източник : lifehack.bg

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *