Самосаботажа или как да променим обстоятелствата чрез собствената си нагласа

Законът на самосаботажа гласи:

Саботираме собсвените си кариери и взаимоотношения като несъзнателно създаваме обстоятелствата, от които най-много се страхуваме.

Законът на самосаботажа е осмият закон на човешката природа от последната книга на Робърт Грийн. Според автора има 18 закона – аспекта на човешката природа, които са дълбоко вградени в нас и неумоверно влияят на нашите мисли, чувства и действия.

Всеки от нас възприема света по различен начин.

Интерпретираме случващото се и действията на хората около нас през нашата собствена призма. Това е нагласата ни, която оказва най-голямо влияние на нашите обстоятелства. В случай че страхът доминира нашата перспектива, виждаме негативната страна на случващото се. Предприемаме по-малко рискове, не поемаме отговорност за грешките си и не се учим от тях. Вътрешната ни враждебност и подозрение влияе на хората около нас, карайки ги да чувстват същите емоции в наша компания.

Самосаботираме се.

Добрата новина е, че нагласата ни е контролируема.

Когато решим да гледаме по-отворено, позитивно и толерантно към другите можем да възпламеним друга динамика. Имаме възможността да се учим от трудностите, да създадем възможности от нищото и да привлечем хора на наша страна.

Най-голямото откритие на моето поколение е, че човек може да промени живота си, като промени нагласите си. – Уилям Джеймс

Историята на Антон Чехов

Руският писател Антон Чехов остава в историята на световната класическа литература с множеството си разкази, поеми и пиеси. Считан е за един от най-добрите драматурзи.

Това не би било възможно ако авторът не бе превъзмогнал самосаботажът.

Животът на автора е изпълнен с препядствия.

Баща му е склонен към физическо насилие и цялото семейство е обезкуражено от бедността и обстоятелствата, накарали ги да се преместят от Таганрог в Москва.

Чехов остава в родния си град, за да продаде остатъка от семейното имущество и да завърши обучението си. В този 3-годишен период на самота и мизерия, далеч от семейството, авторът се сблъсква с реалността.

Търсейки свобода от миналото и от обстоятелствата предизвикани от бащата, намира решение на проблема чрез прозрение, предизвикано от новите емоции.

Разбирайки родителите си, приема действията на баща си и дори започва да го обича.  Преглъща случилото се, дистанцира се от ситуацията и така прощава на стария си безпомощен родител. Осъзнава, че оплакването и негативните мисли и чувства към стеклите се обстоятелства са само и единствено загуба на време.

Отговорът бил усърдна работа, любов и нищо друго.

Така авторът се отървава от  поглъщащите го негативни мисли.

Освобождава съзнанието си, за да помогне на семейството си, обществото и самия себе си чрез разказите, които пише. Цялата мизерия, нищета и негативна енергия бива използвана за написването на влиятелни поеми и пиеси.

Успява да задели пари и отърсвайки се от нищетата да се премести при семейството си в Москва с цел да им помогне. Натъква се на същата атмосфера довела семейството до мизерия. Без да проповядва или критикува, той дава добър пример на братята си и вдъхва кураж, който значително подобрява ситуацията на семейството.

В последните години от живота си, Чехов се разболява от туберколоза.

Въпреки тежкото му състояние и съветите на лекарите да си почива и да остави работата настрана, той прави тъкмо обратното.

Със силата на волята си, авторът живее с позитивна нагласа без да се предава пред болестта. С тази си перспектива и спокойствие успява да напише едни от най-интригуващите си творби и да изживее животът си по начин, с който остава в историята като един от най-влиятелните автори на 20 век.

Нагласата или какво можем да научим от живота на Чехов

Всеки от нас преминава през трудности и разочарования. На моменти чувстваме малоценнност или пък несигурност в нашите способности. Тези емоции могат да доведат до обсебващи мисли, които доминират нашето съзнание. Карат ни да изпитваме случващото се по негативен начин, изпълнен със страх и отчаяние.

Това е законът на самосаботажа.

Това е част от човешката природа – нормално е. Но не е задължително. Свободата, която Чехов е изпитал, е вид избор – ново виждане над нещата. Различна нагласа.

Според Грийн, отговорът е щедрост и великодушие към другите и самите нас.

Приемайки хората такива каквито са, разбирайки ги и обичайки ги заради тяхната пъстра човешка природа, можем да освободим съзнанието си от безполезни състояния. Можем да се дистанцираме от случващото се и да не реагираме емоционално.

Така освобождаваме съзнанието си за преследване на истински значимите неща.

Когато приемем тази възвишена нагласа, хората са привлечени към нас и нашата положителна енергия. По този начин можем да преодолеем вътрешната пречка, спираща ни по пътя на осъществяването на пълния ни потенциал.

Източник: lifehack.bg